Следната статия има за цел да представи някои източни оръжия, които нямат толкова широка популярност. Използвал съм материали от свободната онлайн енциклопедия Wikipedia, като съм ги компилирал и превел от английски.

Нунчаку

Нунчаку е оръжие, което представлява две дървени палки, свързани с метална верига или въже. То е едно от оръжията в кобудо (другите са сай, тонфа, бо и кама). Като оръжие, нунчако позволява удари на разстояние, което често пъти се оказва трудно за преценяване дори от опитен боец. Веригата позволява бързо движение, както и дава възможност за атака от разичен ъгъл, което допълнително прави нунчако объркващо за противника, но и е предпоставка за наранявания от използващия го. Нунчаку може да бъде използвано за удари, но също така и за ключове на ставите, душенета и други подчиняващи техники. Основните стилове на използване на нунчаку са два – китайски и японски, като при тях се различава и конструкцията на нунчакото. В японския стил нунчакото е по-често с въже, като дължината му е един юмрук. Често палките са с омоъгълен профил. Този стил включва хватови техники, като се набляга и на ударите в жизненоважни точки. При китайския стил нунчакото е с верига с дължина една длан, като тя му позволява по-голяма сила на удара, но намалява бързината.

Самурайският меч е може би единственият предмет, възприет като символ на традиционните бойни изкуства на Япония. В страната на изгряващото слънце, още от дълбока древност съществува култ към меча.Счита се че има три свещени съкровища – свещено огледало, огърлица от яспис и меч. Това са трите вещи, за които се смята че са най-ценни и пред които хората се прекланят. Самият факт, че мечът е част от тези вещи, говори за това че японците не се отнасят към него само като към оръжие. За тях той е олицетворение на душата, символ на доблестта, честта и храбростта. На меча са посветени стихове и легенди, предавани от поколение на поколение. Необходими са много думи за да бъде описан изящният и уникален по вид японски меч или както го наричат в страната нихон-то. В направата на меча се използват традиционни техники, както и уменията и опита на майсторите. С тънкото си и леко извито острие, той се счита за един от най-красивите мечове, които някога са произвеждани.

Катана (на японски език 刀 - меч) e двуръчен издължен японски меч с дължина 95—120 см (самото острие е с дължина около 70 см). Заедно с късия меч уакизаши влиза в комплекта с въоръжение на самураите.

Култът към японската сабя
За западната култура самурайската сабя в най-голяма степен символизира традиционните японски бойни изкуства.
Още в дълбока древност японците вярвали в съществуването на трите свещени съкровища: сабята, огледалото и скъпоценния камък, които олицетворявали императорската власт.
Японците отъждествявали сабята с духа, тя била символ на доблестта, честта и храбростта.
В семействата на самураите имала наследствена стойност и се предавала от поколение на поколение.
Култът към японската сабя води началото си от шинтостките вярвания. Съгласно легендата, богинята на Слънцето Аматерасу подарила на своя внук сабя и го изпратила на земята, за да въздаде справедливост и възцари мир.

Яри (японски: 槍) е японската дума за копие, а по-точно за оръжие с изправено острие. Бойното изкуство за владеене на яри се нарича сожутцу (sōjutsu). Ярито има голям диапазон за размера. То може да е от 1 метър до 6 метра дълго. Ако оръжието е по-дълго се нарича оми но яри, а ако е по-късо - мочи- или тий яри. По-дългите оръжия са носени от пехотата, докато самураите носели по-късите.