Айкидо е японско бойно изкуство, създадено от Морихей Уешиба (често наричан "О Сенсей" или "Великия Учител"). На чисто физическо ниво това е изкуство, включващо хвърляния и заключвания на ставите, произхождащи от джу-джицу, както и хвърляния и други техники, заимствани от кен-джуцу. Айкидо не се фокусира върху удрянето и ритането на противниците, а върху използването на тяхната собствена енергия за установяването на контрол върху тях или за изхвърлянето им на разстояние. Това не е статично изкуство, напротив, ударението пада основно върху движението и динамиката на движението.

Нинджутцу събира концептите не само на самозащита на физическото тяло,но и на висшо духовно развитие. Пътят на нинджата е път на издържане,оцеляване и превъзмогване над всичко,което би ни унищожило.

Хапкидо сред корейските военни и полицаи се знае като система съставена от основните техники на бойни изкуства нинджицу,джудо, карате, таеквон-до, кунг-фу, айкидо, джу джицу и кендо.

Шотакан (Shotokan) е стил в карате с основател Гичин Фунакоши (Gichin Funakoshi, 1868-1957). Той е човекът, който "официално" пренася карате от Окинава в Япония, като прави първата демонстрация през 1922 в Токио.

Самбо е бойно изкуство, боен спорт и система за самозащита, разработена в Съветския съюз, в резултат от синтеза на най-добрите техники от националните видове борби на републиките на СССР: грузински, таджикски, узбекски, киргизки и други, както и техники от джу-джуцу, джудо, айкидо, кендо, удари от английския бокс.

Ояма е роден на 27-ми юли 1923 години в село намиращо се недалеч от Гунсан – Южна Корея. Истинското му име е Юнг-И-Чой. Японския псевдоним под, който той става известен на света е „Масутацу Ояма”.

Pradal Serey (кхмерски бокс) е кхмерското название на система от индокитайски бойни изкуства практикувани в няколко южноизточни държави, като Тайланд (където са нарича Muay Thai), Малайзия (където се нарича Tomoi) и разновидност на стила в Myanmar (наречен Lethwei).