Доджо

В миналото доджо е било зала за оръжия. Днес мястото (джо),където се запознаваме с оръжията и начина на боравене с тях (до), е място или зала за тренировки.
По принцип подът трябва да бъде гъвкав и повисящ. На него се разполага татами (традиционната японска рогозка от оризова слама) или черга. Не се препоръчва трениране върху бетон или друга настилка, защото прекалено твърд или мек под изкривява и поврежда глезените на краката.

Части на доджо

Камидза - когато на амвона се намира портрет на основателя.
Шинджен - когато на амвона има шинто олтар.
Шьомен - когато на амвона има калиграфия, свързана с будо.
Джьосеки - горна част, мястото на напредналите ученици.
Щимодза - ниша, обикновено там се намира входът.
Сейчюсен - средната линия на залата.
Омоте - лявата част на залата.
Ура - дясната част на залата.
Хикай секи - място за чакане в залата.

КБИ Айкибудо

Залата е с големина 240 кв.м. (20м/12м) и височина 6 метра (с обща кубатура 1440 куб.м.)

Татамито е с големина 200 кв.м. , стационарно, здраво захванато върху дървено дюшеме и е с цяло добре опънато лентово покривало. с 55 сантиметра широк червен кант.