Оръжия![]() Боккен e изработен от твърдо дърво меч, използван за тренировки в японските бойни изкуства. В днешно време боккените се използват предимно за тренировка чрез формени упражнения (ката), а за спаринг се използва защитна екипировка (богу) и бамбуков меч (шинай). Упражненията с боккен трябва да се извършват с висока концентрация, защото невнимателния удар с него може да бъде фатален. Известно е че, прочутият японски майстор на меча Миямото Мусаши, автор на книгата "Свитъка на петте пръстена" (Го рин но шьо) е използвал смъртоносно боккен в своите двубои. Има два вида боккени: ![]() тачи - дължина около 102 см., дължина на дръжката 24 см. Клас - меч ръка и половина. Обикновенно се нанасят удари с две ръце, но има и удари с една ръка. ко-дачи - дължина около 55 см., дължина на дръжката 14 см. Клас - къс меч. Държи се с една ръка. Може да се използва самостоятелно или в комбинация с тачи. Катана![]() Японските мечове били съхранявани на специални етажерки — Катанакаке. Ко-катана (кокатана) е къс меч "катана", който също влиза във въоръжението на самурая. Ръкохватката е права, острието е малко по-широко. Носел се е или на пояса или закрепен на кръста. Ръкохватката на "катана" е с дължина обикновено около или над 35 см. Ширината на острието е около 3 см, дебелината — 5 мм, само острието се заточива до острота на бръснач. Ръкохватката е обвита в кожа от скат или друг материал, за да не се плъзга в ръцете. Теглото на меча е около 1—1,5 кг. Хамон е линията на закалката на "катана". Най-древните мечове "катана", били изработвани от майстори (също и ножниците за "катана"), които те украсявали с орнаменти - техниката била предавана от поколение на поколение като стара семейна реликва. Особенно ценни мечове "катана" са тези, на които има "меи" - клеймо с името на известен майстор и годината на изработване. Кодачи![]() Кодачи (на англ.език - Кodachi) — в буквално превод Малък Тачи, е японски меч, по-къс от Дайто (дълъг меч) и малко по-дълъг от танто. Острието му има дължина от 40 до 65 см. Неговият размер е давал възможност на самурая да го извади много бързо. Използвал се там, където движенията били ограничени, или при атака тяло в тяло. Предпочитано оръжие от самураи, които разчитали основно на бързината си. Много удобен за защита, поради това наричан "мечът, който е щит". През Периода Едо, Шогунат Токугава разрешава да се носи и от не самураи, обикновено търговци. Кодачи, за разлика от Уакизаши, има фиксирана дължина, също така извивката на острието е по-голяма и дръжката е по-дълга. Уакизаши![]() |