Въведение в Айкидо

Date 2008/5/4 23:49:32 | Topic: Други изкуства

Айкидо е японско бойно изкуство, създадено от Морихей Уешиба (често наричан "О Сенсей" или "Великия Учител"). На чисто физическо ниво това е изкуство, включващо хвърляния и заключвания на ставите, произхождащи от джу-джицу, както и хвърляния и други техники, заимствани от кен-джуцу. Айкидо не се фокусира върху удрянето и ритането на противниците, а върху използването на тяхната собствена енергия за установяването на контрол върху тях или за изхвърлянето им на разстояние. Това не е статично изкуство, напротив, ударението пада основно върху движението и динамиката на движението.

Какво е Айкидо?

"Всяко мое движение, това е Айкидо."
О Сенсей, Морихей Уешиба
Практикуващите могат да открият в Айкидо, това което търсят - приложими техники за самозащита, духовно просветление, физическо здраве или спокойствие на духа. О Сенсей наблягаше на моралните и духовни аспекти на изкуството, особено на постигането на хармония и мир. "Път към хармонията на духа" е един от възможните преводи на думата "айкидо". Това важи и за Айкидо днес, макар отделните школи да наблягат повече или по-малко върху по-духовните аспекти на изкуството. Макар идеята за ученик по бойни изкуства да се бори за мир и хармония да изглежда парадоксална, тя е от основните в айкидо.

Какви са отделните стилове в Айкидо?

Айкидо първоначално е създадено от един човек - О Сенсей. Много от учениците му решават да разпространят идеите му, като отворят свои собствени зали - доджо. Поради динамичната същност на айкидо отделните ученици на О Сенсей пресъздават наученото по различен начин. Така се раждат отделните стилове в айкидо. По-долу следват най-разпространените, с кратко обяснение какво е различното при тях. Всеки стил има свои достойнства и слабости, но всички са здраво свързани с основните идеи, които правят айкидо уникално бойно изкуство. Никой стил не е по-добър или по-лош от останалите, но всеки човек може да открие стила, който най-много му допада. Независимо кой стил изберете, вие ще научите специфичното айкидо, така както вашите инструктори са го възприели, за да създадете вашия личен стил. Може да се каже, че стиловете в айкидо са толкова, колкото хората, които го практикуват.

Следва описание на основните стилове, които произхождат пряко от Уешиба О Сенсей.

"Старите" школи

Това са школите, развили се от преподаваното преди войната:

Айки-Будо

Това е името, дадено на изкуството, което О Сенсей преподавал в началото на развитието си. То е много близко по стил до съществуващите от по-рано джуцу форми като Дайто-рю Айки-джуцу. Смята се, че е една от твърдите форми на айкидо.
Много от ранните ученици на О Сенсей са започнали през този период, така че първоначално школите в чужбина са преподавали този стил.

Йосейкан

Тази форма е развита от Минору Мочизуки, който е от ранните ученици на О Сенсей, както и от Жигоро Кано Сенсей по Кодокан. Стилът включва елементи от Айки-Будо, както и от Карате, Джудо и други бойни изкуства.

Йошинкан

Това е стилът, преподаван от Годзо Шиода. Шиода Сенсей е учил при О Сенсей от средата на 30-те години. След войната е поканен да преподава и образува организацията Йошинкан. За разлика от много други, по-късно появили се организации, Йошинкан винаги е поддържала дружески отношения с Айкикай, преди и след смъртта на О Сенсей. Йошинкан е по-твърд стил от Айкидо, като основно търси практическа ефективност и физически енергични техники. Преподава се на много отдели на японската полиция.
Международната организация на този стил се нарича Йошинкай, която има действащи клонове в много части на света.

"Модерните" школи

Те включват повечето варианти, преподавани днес. Те се разпространяват от учениците на О Сенсей, като различията започват да се проявяват след смъртта му.

Традиционни школи:

Айкикай

Айкикай е общото наименование на стила, ръководен от Моритеру Уешиба, внук на О Сенсей, преподаван от Международната Айкидо Федерация. Тази школа се смята за основна в развитието на айкидо.
Всъщност този "стил" покрива като чадър множество стилове, тъй като различните индивиди се различават доста в начина си на преподаване. Като цяло айкидо, преподавано от Уешиба Сенсей е мащабно и плавно, със спазване на стандартна учебна програма и малко или почти никакви тренировки с оръжие. Други учители в рамките на Айкикай (като Сайто Сенсей), наблягат доста повече на тренировките с оръжие.

Ивама-рю

Това е стилът, който преподава Морихиро Сайто в Ивама-доджо и се смята за достатъчно различен стил от основното течение Айкикай, затова се споменава отделно, макар че все още е част от Айкикай.
Сайто Сенсей е бил дълго време учидеши на О Сенсей от 1946 година до смъртта му. Мнозина считат, че Сайто Сенсей е ученикът, прекарал най-дълго време обучавайки се директно от О Сенсей. Сайто Сенсей твърди, че се опитва да запази и преподава изкуството по същия начин, по който го е научил от Основателя. От техническа гледна точка Ивама-рю изглежда е айкидото, което О Сенсей е преподавал в началото на 50-те години в Ивама доджо. Техническият репертоар е по-широк от този на другите стилове и включва доста тренировки с оръжие.

Школи "Ки"

Едно от най-забележимите отделяния в света на айкидо се случи през 1974 г., когато Коичи Тохеи, тогава главен инструктор на Айкикай, се отдели от организацията и създаде Ки но Кенкюкай, за да преподава айкидо, като набляга основно на концепцията за ки. Оттогава е имало малко взаимодействие между традиционните школи и школите "Ки".

Шин-шин Тойтсу айкидо

Стилът, създаден от Коичи Тохеи - айкидо, свързано с ума и тялото. Тохеи Сенсей поставя ударение върху разбирането на концепцията за "Ки" и развитието й отделно от тренировките по айкидо за прилагането й върху здравето най-общо и върху ежедневието. Това е един от най-меките стилове в айкидо и се характеризира с меки движения, които често включват подскоци и пропускания от страна на практикуващия. Повечето школи не се интересуват от практическото приложение на техниките, считайки ги просто за упражнения за развиване на Ки.
В последно време Тохеи Сенсей се отделя все повече от айкидо и се отдава основно на Ки тренировки. Последната новина е, че Ки но Кенкюкай се опитва да превърне Шин-шин Тойтсу айкидо в международен състезателен спорт.

"Спортните" стилове

Другото голямо отделяне в историята на айкидо е станало приживе на О Сенсей, когато Кенджи Томики предлага тренировките по айкидо да се "рационализират" като се упражняват кати и се провеждат състезания. Оттогава няма много общо между школите Томики и основното направление в айкидо.
Напоследък има последователи на Томики-рю, които са изоставили идеята за състезания.

Томики-рю

Създадено от Кенджи Томики, ранен ученик на О Сенсей и на създателя на джудо Джигоро Кано. Томики Сенсей вярвал, че "усъвършенстване" на тренировките по айкидо, по начина, който Кано Сенсей прилагал в джудо, ще ги направят по-лесни за възприемане, особено в японските университети. Освен това вярвал, че внасянето на състезателен елемент ще помогне за по-концентрирано и съсредоточено трениране, тъй като уменията вече не се изпробват в истинска битка. Това му виждане е довело до откъсването му от О Сенсей, който твърдо вярвал, че няма място за състезания при тренирането на айкидо. Томики-рю е характерно, че използва кати (предварително подготвени форми) в преподаването и че провежда състезания, при които двубоите са както с голи ръце, така и с гумени ножове.

Може ли айкидо да се ползва за самозащита?
Умелите в битка не се разяряват,
умеещите да побеждават не се страхуват,
затова мъдрите побеждават преди битката,
а невежите се бият, за да победят.

Да, айкидо може да бъде много успешен начин за самозащита. Обаче трябват доста време и усилия, преди Айкидо (или което и да е друго бойно изкуство) да може да се използва ефективно в истинска ситуация.

По-дълго време ли отнема изучаването на айкидо, в сравнение с останалите бойни изкуства?

"Ако знаехте колко време ми е отнело да постигна това майсторство, то нямаше да ви изглежда толкова изумително!"
Микеланджело

Краткият отговор е "да". Година, прекарана в изучаване на Карате / Тае куон до / Кемпо вероятно ще подобри много способностите ви да се биете. При айкидо ще е необходимо да практикувате доста повече от година преди да се почувствате достатъчно сигурни да приложите техниките в реална ситуация.
Дългият отговор е "не", тъй като не смятам, че човек се чувства "майстор" в дадено изкуство. Ако се чувства така, значи е спрял да се развива или изкуството е твърде елементарно. Една стара история разкрива по какъв начин трябва да разсъждавате, докато изучавате бойни изкуства:

Младеж преминал цяла Япония, за да стигне в училището на известен учител по бойни изкуства. Пристигнал в доджото и бил приет от сенсей.
"Какво искаш от мен?" - попитал майсторът.
"Искам да стана твой ученик и най-добър боец в страната" - отвърнало момчето. "Колко време ще трябва да се уча?"
"Най-малко десет години" - казал майсторът.
"Десет години е много време" - казало момчето. "Ами ако се уча два пъти по-усилено от останалите ученици?"
"Тогава двадесет години" - отвърнал майсторът.
"Двадесет години? Ами ако тренирам и ден и нощ с всичка сила?"
"Тридесет години" - бил отговорът този път.
"Как може всеки път когато казвам, че ще тренирам по-упорито, да ми казваш, че ще отнеме повече време?" - попитало момчето.
"Отговорът е ясен. Когато едното ти око гледа към целта, остава само едно око, с което да намериш пътя."

Айкидо по-добро ли е от карате / джудо / други бойни изкуства?
Макар че много пътеки тръгват
от подножието на планината
всеки, който достигне върха,
вижда една и съща луната.

Това е много противоречив въпрос и е предизвикал много разгорещени дебати във форумите. Отговорът му е много субективен. Има най-различни, но еднакво важни причини да се изучава дадено бойно изкуство - самозащита, духовно израстване и просветление, добра физическа форма, самочувствие и др. Различните бойни изкуства и дори различните стилове наблягат на различни резултати.
Ето защо "по-добро" зависи от това какво очаквате от даденото бойно изкуство. Верният въпрос е "Дали айкидо е по-доброто бойно изкуство за мен?", а на този въпрос може да отговори всеки сам за себе си.
Можем да отговорим и така: "Айкидо не е по-добро или по-лошо бойно изкуство от останалите. То е просто по-различно.".

Мога ли да тренирам и друго бойно изкуство, докато тренирам айкидо?

Храни се правилно, упражнявай се редовно, така или иначе ще умреш.

Да. Няма проблеми да се тренират няколко бойни изкуства едновременно, но трябва да се внимава за едно нещо. Ако не сте получили основни познания в едното бойно изкуство, ще започнете да ги обърквате като започнете да се занимавате с второто. Най-вероятният резултат ще бъде по-бавно напредване и в двете изкуства, отколкото ако първо бяхте тренирали едното, а след това започнали с второто.
Какъв вид друго бойно изкуство да тренирате зависи от вашите предпочитания. Предложението ни е, ако започнете да тренирате второ бойно изкуство, докато още не сте напреднали много с айкидо, то да бъде максимално различно от айкидо, за да не се обърквате с двете.

Има ли състезания в айкидо?
"Харесвам високите мъже. Харесва ми да ги превръщам в ниски мъже."
Томики Сенсей

Често казваме, че в айкидо няма състезания. Вярно е, че основателят на айкидо О Сенсей Морихей Уешиба е смятал, че състезанията са несъвместими с айкидо, но не всички негови последователи са съгласни с това.
Един от популярните стилове - томики айкидо - провежда състезания, макар и да не се смятат за най-важното. Повечето школи по айкидо нямат състезания.
Повечето тренировки по айкидо наблягат на духа на сътрудничество, а не на конкуренцията, като и изпълняващият техниката (наги) и нападателят (уки) работят като партньори и се опитват да подобрят изпълнението на другия.
Това работно партньорство е необходимо, за да намали риска от нараняване при тренировка (техниките са потенциално опасни), и за да развие способностите и на двамата партньори да изпълняват укеми - да бъдат отпуснати и да могат да се предпазят при падане или хвърляне в бойна ситуация.





This article comes from Айкидо клуб "Айки Будо"
http://aikibudo.biz

The URL for this article is:
http://aikibudo.biz/modules/AMS/article.php?storyid=16